наколи мне купола,
Рядом чудотворный крест с иконами,
Чтоб играли там колокола С переливами и перезвонами.
Наколи мне домик у ручья,
Пусть течет по воле струйкой тонкою.
Чтобы от него портной судья
Не отгородил меня решеткою.
Нарисуй алеющий закат.
Розу за колючей ржавой проволкой.
Строчку:"Мама, я не виноват!"
Напиши, и пусть стереть попробуют.
Если места хватит - нарисуй Лодку,
с парусами ветра полными.
Уплыву, волки, вот вам...
Чтобы навсегда меня запомнили.
И легло на душу, как покой.
Встретить мать - одно мое желание.
Крест коли, чтоб я забрал с собой Избавление, но не покаяние.
Не осуждай меня мама,я ведь только тем и жил,что знал ты меня ждешь.
Я знаю, ты плачеш вечерами и видишь сны, где я совсем еще Маленький подкрадываюсь к тебе и закрываю твои глаза ладошками,
Ты нарошно говоришь:"Отец?Татьянка?"-
я смеюсь:"Нет, нет не угадала."
Отцу с Танюхой привет,деньги в конверте не шли,суки все вынут,
Но я же назло им вернусь потому, что ты меня ждешь.
Убоди ме с куполи,
До него е кръст чудотворен с икони,
За да свирят там камбаните С блясък и звън.
Прободи ми къща край потока,
Нека тече на воля на тънка струйка.
За да не ме огражда шивачът с решетки.
Нарисувайте червен залез.
Роза зад ръждясала бодлива тел.
Репликата: „Мамо, вината не е моя!“
Напишете го и ги оставете да се опитат да го изтрият.
Ако има достатъчно място, нарисувайте лодка,
с пълни с вятър платна.
Ще отплавам, вълци, ето ви...
За да ме помнят вечно.
И падна на душата ми като мир.
Да срещна майка си е единственото ми желание.
Постави кръста, за да взема със себе си Освобождението, но не и покаянието.
Не ме съди, мамо, аз живях само защото знаех, че ме чакаш.
Знам, че вечер плачеш и сънуваш сънища, в които аз, още съвсем малък, се прокрадвам към теб и закривам очите ти с длани,
Ти нарочно казваш: „ Татко?“ -
Смея се: „Не, не познах правилно.“
Здравейте на баща ми и Танюха, парите не дойдоха в плика, кучките бяха извадени,
Но ще се върна да ги напука, защото ти ме чакаш.
/>